Станка пенчева стихи на русском

Обновлено: 07.07.2024

я бы воспела
не первую любовь,
бесплотную и белую,
апрельскую, прохладную —
сегодня бы воспела
другую — беспощадную,
отчаянную, запоздалую.
Ей места не было отпущено —
ей рваться напролом, ей надо рушить,
ей оскорблять и быть ей оскорбленною.
Не устлана тропа травой зелёною —
идёт сквозь грязь,
по кремню острому
идёт —
ведь время мчится так неумолимо,
ждёт впереди неотвратимая разлука.
Объятая невысказанной мукой,
идёт —
и след её кровавый светится.
Не первую я воспою,
не первую.

Сега
аз бих възпяла
не първата любов,
безплътната и бялата,
априлската, прохладната —
сега аз бих възпяла оная, безпощадната,
отчаяната, закъснялата.
За нея няма място пазено —
тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява и да бъде оскърбявана.
Не стъпва тя по папрат и тинтява —
върви през кал,
през остри кремъци
върви —
защото страшно бърза времето,
защото идва най-голямата раздяла.
От тъмен огън разлюляна цялата,
върви —
и дирята и свети кървава.
Не първата възпявам аз,
не първата..

ps.Здесь мне никак не удается найти рифму в финале. В оригинале ассонанс: "кървава - първата". Если кто надоумит, в каком направлении ее искать - буду рада.

Люда,
как всегда, замечательный перевод! Чтобы переводить такие стихи, переводчику необходимо пропустить через себя тот же накал эмоций, что и поэту.
Спасибо!

Здравствуйте, Людмила! Не знаю, как Вы отнесётесь к такому варианту, но может быть попробовать так:
и след её кровавит червою.

Здравствуйте, Валентин! На первый взгляд, мне это слово даже незнакомо оказалось.. Каким-то карточным услышалось.. Вот уж век живи - век учись. Сейчас буду просвещаться..
Спасибо!

Ссылки Наш сайт нуждается в вашей поддержке

Сopyright © 2001- 2021

Права на все произведения, представленные на сайте, принадлежат их авторам.

Читайте также: