Андрей дементьев стихи если жизнь вас чем то огорошит
Обновлено: 23.11.2024
Щом животът с нещо те обърка,
със раздяла или пък със зло, -
ти спомни си нещо много скъпо,
някога в живота ти било.
Ти спомни как нежно е морето,
музиката горска в утринта.
Ще заглъхне мъката в сърцето
и за час ще си отиде тя.
И от спомена ще ти олекне.
Ще признаеш в себе си дори:
аз щастлив съм бил, о Боже светли,
имал съм и мигове добри.
Аз със спомените се спасявам,
там, в годините с любими дни.
Със кураж от тях се запасявам
срещу настоящите злини.
В тежка болест, клеветен ужасно,
щом животът е потискан вик, -
ти спомни си нещо най-прекрасно,
преживей отново оня миг.
1991
Превод: Мария Шандуркова, 18.11.2017 г.
Щом живОтът с нЕщо те обЪрка,
със раздЯла или пък със злО, -
ти спомнИ си нЕщо мнОго скЪпо,
нЯкога в живОта ти билО.
Ти спомнИ как нЕжно е морЕто,
мУзиката гОрска в утринтА.
Ще заглЪхне мЪката в сърцЕто
и за чАс ще си отИде тЯ.
И от спОмена ще ти олЕкне.
Ще признАеш в сЕбе си дорИ:
аз щастлИв съм бИл, о БОже свЕтли,
Имал съм и мИгове добрИ.
Аз със спОмените се спасЯвам,
тАм, в годИните с любИми днИ.
Със курАж от тЯх се запасЯвам
срещу настоЯщите злинИ.
В тЕжка бОлест, клеветЕн ужАсно,
щом живОтът е потискАн вик, -
ти спомнИ си нЕщо нАй-прекрАсно,
преживЕй отнОво Оня мИг.
Если жизнь вас чем-то огорошит -
Горькою разлукой или злом, -
Вспомните о чём-нибудь хорошем,
Что осталось некогда в былом.
Вспомните ночную нежность моря,
Утреннюю музыку лесов.
И тогда утихнет ваше горе,
Отойдёт на несколько часов.
Полегчает вам от встречи с прошлым.
Вы себе признаетесь тогда:
Боже мой, как счастливо я прожил
Некие мгновенья и года.
Я воспоминанием спасаюсь,
Ухожу в любимый день иль год.
Силами в минувшем запасаюсь
Против всех сегодняшних невзгод.
В тяжкой хвори иль навете грязном,
Когда жизнь - как молчаливый крик, -
Вспомните о чём-нибудь прекрасном,
Вновь переживите этот миг.
Читайте также: