А я пишу стихи наташе и не смыкаю светлых глаз
Обновлено: 22.11.2024
Крепейки очила с връвчица, прочита книга грохнал старец.
Свещта гори, ветрец забулен по страниците шумоли.
Въздиша старецът, поти се, от твърд самун парче изкарал,
гризе с остатъци от зъби и гръмко с челюсти хрущи.
Зора над нас звездите сваля, гаси фенерите на „Невски”,
кондукторката сред трамвая пиян за пети път гълчи,
пак невска кашлица се спуска, за гърло стареца притиска;
възпявам в стихове Наташа със светли бдителни очи.
Ударения
НА НЕИЗВЕСТНАТА НАТАША
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Даниил Хармс
НЕИЗВЕСТНОЙ НАТАШЕ
Скрепив очки простой веревкой, седой старик читает книгу.
Горит свеча, и мглистый воздух в страницах ветром шелестит.
Старик, вздыхая, гладит волос и хлеба черствую ковригу
Грызет зубов былых остатком, и громко челюстью хрустит.
Уже заря снимает звезды и фонари на Невском тушит,
Уже кондукторша в трамвае бранится с пьяным в пятый раз,
Уже проснулся невский кашель и старика за горло душит,
А я пишу стихи Наташе и не смыкаю светлых глаз.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Даниил Хармс (Даниил Иванович Ювачёв/ Хармс) е роден на 17/30 декември 1905 г. в Санкт Петербург. Завършва гимназия по немски език, от 1924 до 1926 г. учи в Ленинградския електротехникум. Той е един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство. Член е на Всерусийския съюз на поетите (1926 г., изключен 1929 г.). Ползва близо 40 литературни псевдоними като Ххармс, Хаармсъ, Дандан, Чармс, Карл Иванович Шустерлинг и др. Печата в издания като „Ёж”, „Чиж”, „Сверчок” и „Октябрята”, но през живота му са публикувани само две от стихотворенията му за възрастни. Автор е на десетина илюстровани книжки със стихове и разкази за деца. В пиесата си „Елизавета Бам” (постановка през 1927 г.), в повестта „Старуха” (1939 г., публикувана през 1991 г.), в гротескните си разкази, например в цикъла „Случаи” (1933-1939 г., публикуван след смъртта му) авторът показва абсурдността на битието, обезличаването на човека и усещането за идващ кошмар. Въвежда стила на космическите парадокси и игровия принцип в стиховете за деца („Иван Иваныч Самовар”, „Игра” и др.). През 1931 г. е арестуван с обвинение „за участие в антисъветска писателска група” и е интерниран в Курск. През 1941 г., отново репресиран от властите, той симулира психически отклонения и е затворен в лудница, където умира на 2 февруари 1942 г. в Ленинград. Реабилитиран е през 1956 г., но дълго време произведенията му не се публикуват в СССР.
Читайте также: